Petar Halil: Гневът на мюсюлманите?

Petar Halil: Информацията е взета от :
http://mkaragyozov.blogspot.com/2012/09/blog-post_25.html , http://en.avaaz.org/783/muslim-rage-protests-newsweek-salafists?utm_source=avaaz_newsletter&utm_medium=blast&utm_campaign=stop-the-clash

Гневът на мюсюлманите?

„Авааз” е международна мрежа от граждански, екологични и активисти за човешки права, които си поставят за цел да разпространяват информация по актуални въпроси. Позициите им се отличават с независимост. Въпреки че критикуваха „убийствата на честта” в мюсюлмански страни, при последните протести в мюсюлманския свят те показаха една нестандартна гледна точка.
Нека я видим:
„Както много други, множество мюсюлмани считат 13-минутното ислямофобско видео за обидно. Протести наистина се разпространиха бързо, но медийното отразяване често затъмняваше няколко важни момента:
1. По предварителни данни участие в протестите срещу филма са взели между 0,001 и 0,007% от 1,5-милиардното мюсюлманско население по света – една малка част в сравнение с тези, които протестираха по улиците с искания за демокрация по време на Арабската пролет.
2. По-голямата част от протестиращите бяха мирни. Нарушенията, насилието и нападенията срещу чуждестранни посолства са организирани или подхранвани от хора на салафитското движение, радикално ислямистко движение, застанала изцяло срещу умерените мюсюлмани.
3. Либийските и американските представители са разделени по въпроса дали убийството на посланика на САЩ в Либия е предварително обмислено да съвпадне с 11 септември, но не и дали е свързано с анти-ислямския филм (ТУК).
4. С изключение на атаките на радикални групировки в Либия и Афганистан, проучване на новините от 20 септември сочи, че действителният брой на демонстрантите, загинали по време на протестите, е нула. Смъртните случаи, цитирани по медиите, до голяма степен са протестиращи, убити от полицията.
5. Почти всеки по-значим лидер, мюсюлмански или западен, осъди филма и насилието, което може да бъде извършено в отговор.
6. Папата посети Ливан в разгара на напрежението, а лидерите на Хизбулла присъстваха на неговата проповед, въздържаха се от коментари за филма по време на визитата му и призоваха за религиозна толерантност наравно с посланието на Светия отец.
7. След атаката в Бенгази, обикновените хора излязоха по улиците на Бенгази и Триполи с постери, повечето на английски език, извинявайки се и заявявайки, че насилието не е част от тяхната религия.

В Русия десетки хиляди протестиращи минаха през Москва, за да се противопоставят на руския президент Владимир Путин. В същото време, португалци и испанци наводниха улиците на Мадрид и Лисабон, за да застанат срещу драконовските икономии, предвидени от правителството. Повече от милион каталунци пък скандираха в подкрепа на по-голямата автономия на Каталуния.
Гневът на мюсюлманите или салафитска стратегия?
Филмът „Невинността на мюсюлманите” е нискобюджетен; той не беше и твърде популярен, преди египетският тв-водещ салафит (радикални последователи на движение, подкрепяно от дълго време от Саудитска Арабия) шейх Халид Абдуллах и други крайно-десни салафити, да го представи пред аудиторията си на 8 сепетмври. Повечето мюсюлмани игнорираха филма или протестираха мирно, но салафитите, с техния запазен знак – черният флаг – бяха тези, които запалиха най-агресивните протести, насочени срещу посолствата. Подобно на крайната десница в САЩ и Европа, салафитската стратегия е да привлича вниманието на общественото мнение, използвайки всяка възможност дза изява на радикален гняв и протест и демонизиране на идеологическите опоненти. Този подход напомня на действията на американския анти-ислямски пастор Тери Джоунс (той пръв разпространи филма на Запад) и други западни екстремисти. Във всички общества умерените многократно превишават броя на екстремистите.
Примери на коректно отразяване
Една самотна група от журналисти и учени изследваха протестите с намерението да разберат истинските сили, стоящи зад тях. Сред тях е Хишам Матар, картинно описващ тъгата в Бенгази след убийството на посланик Кристофър Стивънс и Барнаби Филипс, който изследва как ислямските консерватори манипулираха филма за свои цели; антропологът Сара Кендзиър пише срещу третирането на мюсюлманския свят като едно хомогенно цяло, а професор Стенли Фиш се занивама с трудния въпрос: защо много мюсюлмани са толкова чувствителни към неласкавото изобразяване на исляма.

Petar Halil: Германско списание публикува карикатури за Мохамед

Petar Halil: Берлин. Германското сатирично списание „Титаник” ще публикува карикатури на пророка Мохамед на корицата си в следващия си брой през октомври.

Шаржът представлява Бетина Вулф, съпруга на бившия германски президент Кристиан Вулф, прегърната от мюсюлмански „боец”, носещ тюрбан и вдигнал нож, съобщава АФП.Заглавието до карикатурата гласи „Западът се надига: Бетина Вулф прави филм за пророка Мохамед”.

Решението за дръзката постъпка списанието мотивира с желанието си да бъде актуално. „Мохамед е в устата на всеки последните дни – ние просто реагираме”, казва пред "Шпигел" главният редактор на "Титаник". Той обяви и пълната си подкрепа за "Шарли Ебдо", списанието, което първо пуликува карикатури на пророка Мохамед.

Появата на новите рисунки най-вероятно ще увеличи градуса на напрежението сред мюсюлманите. Заради филма за Мохамед и последвалите го карикатури целият ислямски свят е залят от протести. Западните държави и САЩ пък предприеха засилени мерки за сигурност заради атаките на посолствата им.

Petar Halil: „Индипендънт”: Франция се подготвя за мюсюлманския гняв след нови карикатури на Мохамед

Petar Halil: Париж. Франция започна да се подготвя за избухването на антифренско недоволство в мюсюлманския свят, след като сатирично списание публикува провокативни карикатури, изобразяващи пророка Мохамед гол, пише вестник „Индипендънт”.
Париж нареди на всичките си посолства и училища в мюсюлманските страни днес да прекратят работа в очакване на насилствени демонстрации след петъчните молитви. На френските туристи бе препоръчано да избягват мюсюлманските дестинации.
Списание „Шарли ебдо” бе осъдено от някои френски политици, а от други получи подкрепа. От самото списание подчертаха, че четирите страници с карикатури представляват сатира по повод заснетия в САЩ филм „Невинността на мюсюлманите”, а не са нападки срещу исляма. Обаче силната вулгарност на някои от рисунките почти сигурно ще провокират крайни реакции в мюсюлманските страни, както и сред радикалните мюсюлмани във Франция, коментира изданието

Petar Halil: Всяко действие има равно по сила противодействиe

Petar Halil:  След излъчването на филма оскърбяващ ислямската религия и пророка Мухаммед (с.а.с), катарската филмова компония „Ал-Нуур” реши да снимат нов филм за живота на Мухаммед (с.а.с) и неговите сподвижници.Филмът ще се състой от три серии и ще бъде сниман от Бари Озбърн режисьорът на известния филм “Властелинът на пръстените”.
Шефът на компанията Ахмед Хашими заяви, че режисьорът напълно ще се съобрази с религиозните канони, които не позволяват Пророка да се изобразява. Основната цел на филма е да разруши митовете за исляма, ширещите се отрицателни нагласи за религията, както и преодоляването на различията в културите.
Бюджетът на филма ще надмине 450 млн. долара, а финансите ще бъдат осигурени изцяло от катарска филмова компания

Petar Halil: bTV - Историята на четири жени със забрадки

Petar Halil:Четири жени, покрити със забрадки, разказват какъв е животът им в България. Сафа Хедим, Амне Азан, Ейсун Хауе и Рахаф Мохамед са от Палестина, но живеят в страната ни от много години. Сафа и Рахаф дори са родени в България

Petar Halil: Куршунлу джами (Куршум джамия) в град Пазарджик

Petar Halil: Единствената оцеляла джамия от османско време в днешен гр. Пазарджик. Куршунлу джами или Куршум джамия, построена от назър Мехмед ага в 1667 г.Това е джамията с най-високо минаре у нас!

Petar Halil: Делото в Пазарджик

Petar Halil: Еро линк за случващото се днес в град Пазарджик http://btvnews.bg/video/news/zapochna-deloto-sreshchu-radikalen-islyam-v-pazardzhik-pri-zasileni-merki.html

Petar Halil: Една невероятна песен....

Petar Halil: Ishtar-Shukran (Благодаря)

Petar Halil: My personal story

Petar Halil: Това е моята лична история за това как аз открих и приех религията Ислям.
Като за начало по народност съм българин,израснал в семейство,което граничи с атейзма.
Още от много малък винаги съм вярвал в Бог, и дори съм си говорил с него(по един мой си личен начин).Когато си се молех никога не съм си мислил,че Исус е нашият Бог,аз го възприемах само като пратеник,какъвто е(при това доста важен и почитан от Исляма пратеник).
По-късно си закупих Корана(свещенната книга за мюсюлманите) и след като я прочетох аз разбрах,че това е нещото в което аз съм вярвал цял живот,без дори да си давам сметка за това.
Един ден след като мина известно време преди да си легна вечерта,аз помолих Бог да ми дае ясен знак в съня дали това е правилното нещо за мене,защото вече бях решил да приема Исляма.Когато си легнах сънувах сън във който аз влизах в една голяма,бяла джамия.За мене това беше знакът,който бях искал от Бог.На другата сутрин станах и отидох в джамията в град Пловдив(където живеех тогава) и приех Исляма.Във мене се запълни една празнина,която бях осещал до този момент.Най-голямото чудо за мене беше това,че преди няколко месеца докато се ,,ровех'' из интернет пространството аз видях джамията,която бях сънувал,тя найстина съществуваше(това е джамията на снимката по горе,намираща се в Абу Даби).Та това е моята история в сбит вариант за това как аз един българин приех религията Ислям.Сега чувствам,че мой дълг е да ,,очистя'' името на религията си от цялата мръсотия,която бълват западните медий.Мръсотия,която няма нищо общо с реалността.

Petar Halil: Мухаммед(мир нему): Последният Пророк

Petar Halil: http://zaislama.blogspot.com/2011/09/blog-post_05.html 

"Мухаммед(мир нему): Последният Пророк" е анимационен филм, заснет от "Badr International" и продуциран от Richard Rich. Филмът е пуснат в ограничени кина в САЩ и Великобритания. Той акцентира на ранните години на Исляма и на Мухаммед(мир нему). Както в The Message, Мухаммед (мир нему) не е показан. Винаги, когато някой се обръща към Пророка, героят, който говори на него, е с лице към камерата.

Petar Halil: Сирия: Няма да преговаряме с бунтовниците

Petar Halil:Материалът е взет от : www.vesti.bg
Сирийският режим обяви, че политически диалог с опозицията няма да има, докато армията не потуши бунта, предаде Асошиейтед прес.
Според агенцията това е признак за очевидните намерения на режима на президента Башар Асад да реши кризата на бойното поле дори ако за това обикновени сирийци трябва да платят с живота си.
Няма да има диалог с опозицията, преди сирийската армия да наложи ред и възстанови стабилността във всички части на страната, заявил сирийският министър на информацията Омран аз Зуби.
Миналата седмица президентът Асад заяви в интервю, че армията се нуждае от време, за да се справи с бунтовниците, което бе посрещнато като признание, че сирийският режим не успява да се справи със съпротивата на опозицията и че гражданската война в страната може да се проточи още дълго време.
Опозицията от своя страна отхвърля възможността за каквито и да било преговори с режима, докато президентът Башар Асад не се оттегли от властта.
По-рано днес новият специален пратеник на ООН и на Арабската лига за Сирия Лахдар Брахими призна, че договарянето на прекратяване на гражданската война "е трудна, много трудна задача".
Ден по-рано стана известно, че август е бил най-кървавият месец от началото на бунта през март миналата година. По данни на сирийската опозиция миналия месец жертви на гражданската война са станали 5000 души.
По данни на УНИЦЕФ само през миналата седмица жертвите са били 1700. По непотвърдени данни от началото на конфликта в Сирия са загинали между 23 и 26 хил. души, посочва АП.
Генералът, който командва операциите на сирийската армия в северната метрополия Алепо заяви, че войската ще си върне контрола над града до 10 дни, предаде Франс прес.
Алепо от месец и половина е място на ожесточени сражения между армията и бунтовниците.
Пожелалият анонимност генерал заяви, че армията ще си върне Алепо до 10 дни, защото от двата главни квартала, където са съсредоточени бунтовниците - Салахедин и Сейф ад Дауля, първият вече е превзет, а вторият също ще бъде до два дни.
"Това са най-тежките квартали заради градската география. След това другите квартали ще бъдат по-лесни за превземане", уточни генералът.
Според него при боевете в града са се сражавали около 3000 войници срещу 7000 бунтовници, от които 2000 са убити от началото на операциите в Алепо.

Petar Halil: Храмов хълм

Petar Halil:

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Храмовият хълм или Благородното светилище (на иврит Хар ХаБаит, на арабски الحرم الشريف ал-Харам ал-Шариф) е религиозен обект в Йерусалим, най-свещеното място за юдейската религия и второто най-свещено място за исляма.
В края на III-тото хилядолетие пр.Хр. това високо място е култов център на земите на йевусеите и е известно от Стария завет на Библията под името Мория (виж терафими и тофет).
На този хълм е бил издигнат Първият храм (Храмът на Соломон - построен около 967 пр.н.е. и разрушен около 586 пр.н.е. от Вавилонците), а след разрушаването му - и Вторият храм. Цар Ирод Велики, за да може да построи огромен храм, значително по-голям от предишния (а и от самия хълм) разширил хълма с огромни наклонени подпорни стени.
След като римляните разрушили Втория храм през 70 г., тези стени са единственият остатък от Храма - най-свещеното място за евреите. Едната от тези стени е известна като „Стена на плача“. За нея дълго време се е смятало, че е била една от стените на самия храм, но сега е известно че е била само подпорна стена.
На равната част на хълма (точно над Стената на плача), където е бил Храмът, е третото най-свещено място за исляма - камъкът, от който Мохамед "отскочил" с коня си и се възнесъл на небето. "Куполът на скалата" и джамията "Ал Акса", построени там, съответно са място за поклонение на мюсюлманите с почти толкова голяма важност колкото Мека и Медина.
Разположен на самия храмов хълм, Куполът на скалата се издига на 30 m над свещената скала. Поставен е върху цилиндричен барабан, поддържан от четири колонни аркади. Цялата тази конструкция лежи върху етаж с октагонална форма, разделен на два кораба от осем подпори и шестнадесет колони, подредени в кръг около скалата. Стволовете на колоните не почиват директно върху облепените им с мраморни плочи основи, а върху пласт олово.
Достъпът на светлина се осъществява посредством шестнадесетте прозореца на барабана и петдесетте и шест, разположени на стените на осмоъгълника (по 7 на всяка стена). Четири порти, обозначаващи посоките на света /подобно на легендата за Хирам/ водят към вътрешността на джамията.
Интериорната декорация, прилежно поддържана през вековете, е впечатляваща. Долната част на стените е облепена с красиво изрисувани каменни плочи, подобни на тези в църквата Света София в Истанбул . Над нивото на тези плочи стените са покрити с живописни мозайки на златист фон. Изобразени са картини с флорални мотиви - стилизирани акантови листа, различни видове плодове и скъпоценни камъни. Коринтските капители също са покрити с бронз и са богато украсени с мозайки, на които са изобразени палмови и акантови листа, клонки и пр. Този шедьовър на декоративното изкуство се датира от периода на мамелюците, но и голяма част от орнаментацията на интериора била извършена по време на османското управление над Йерусалим.
За първи път в историята на ислямската архитектура в надаркадното пространство на вътрешната галерия са изписани аяти от Корана в куфийски шрифт. Принципът на селектирането им е доста необичаен: най-логично е да се обясни със специалната функция на тази джамия в Йерусалим, разположена в близост до най-големите християнски светини. Самият купол е направен от дърво (под влияние на византийската традиция), което от външната си страна е обковано с позлатено олово, а от вътрешната е покрито с богато украсена и позлатена гипсова мазилка. Поради неиздръжливостта на материала, от който е направен куполът, през вековете той е бил подлаган на чести реставрации. На надписи по стените се четат имената на велики владетели, допринесли за съхранението на това бижу на мюсюлманската архитектура: Саладин Аюби, извършил частични иновации през 1187 г.; мамелюшкия султан Ан-Насир Мухамад, а също така и на османския султан Мехмед II, чиято е и заслугата за изработването на позлатените арабески в подкуполното пространство през 1818 г.
В екстериорно отношение джамията представлява също толкова велико постижение на орнаменталното изкуство, както и в интериорен план. Долната половина на стените е облицована с мрамор, чрез геометрични рисунки под формата на осмоъгълници, а по-горната половина пронизват седем прозореца. Те оформят плоски и гладки ниши, украсени с мозайки.
Горната част на октагона, а и барабанът, на който е поставен куполът, са покрити с пъстри мозайки отново на златист фон. По време на управлението на султан Сюлейман Велики външните стени са частично облепени с плочки, чиято поддръжка се оказва доста трудна и те често трябва да бъдат подменяни. Майсторски изписани в куфийски стил с аяти от Корана се четат по протежение на целия осмоъгълник.

Petar Halil:Още подробности за филма, разбунил мюсюлманите

Petar Halil: Не вярвам на това което се случи,но се надявам всичко да премине защото хората трябва да разберат,че за да живеем добре ние всички трябва да се приемаме такива каквито сме и не трябва да се нагрубяваме най-вече на религиозна основа....

ЕТО ПОВЕЧЕ МАТЕРИАЛ ОТНОСНО СЛУЧАЯТ:
Появиха се подробности за антиислямския филм, който предизвика бурни протести в Египет, Либия и други арабски държави, предаде Ройтерс.
Актрисата Синди Ли Гарсия от Калифорния разказа, че е била подведена за участието си във филма и заяви, че
не е знаела, че той ще е за пророка Мохамед
Гарсия, която се появява за кратко в трейлъра за филма, разпространен онлайн, разказва, че миналата година била повикана на кастинг за филм, който щял да се казва "Пустинният воин".
В интервю за Ройтерс тя казва, че кадрите, което вижда във видеото, не приличат на това, което е снимано за филма. Той бил сниман през лятото на 2011 г. в църква край Лос Анджелис, като актьорите стоели пред "зелен екран", какъвто се използва за наслагване на фонови изображения.
Участвали около 50 актьори. В съобщението за кастинга филмът бил представен като нискобюджетен "исторически приключенски филм, чието действие се разиграва в Арабската пустиня".
В съобщението за кастинга нито една от ролите не била наречена Мохамед.
Казаха ми, че в основата на филма били събития от преди 2000 години,
по времето на Господ, когато Христос е бил там, разказва американската актриса.
Няколко американски медии съобщиха, че филмът е продуциран от Сам Басайл (Bacile), който има израелско и американско гражданство и се занимава със строеж и продажба на недвижими имоти.
По думите му филмът струвал 5 млн. долара, като част от парите били осигурени от стотина еврейски дарители.
Ройтерс отбелязва, че не може да потвърди тази информация нито дали Басайл е истинското име на продуцента. В съобщението за кастинга като продуцент фигурира човек със сходно име - Sam Bassile, а като режисьор е посочен Алън Робъртс.
Според Стивън Клайн, представил се като консултант и говорител на продукцията, името на продуцента може да е псевдоним.
Калифорнийската актриса разказва, че във филма има сцена, в която нейната героиня е била принудена да даде детето си на герой, наречен Господаря Джордж.
В обявата за кастинга той е описан като "силен лидер" и "тиранин"
В 13-минутния трейлър героинята на Гарсия е дублирана в тази сцена и в дублажа вече не става дума за Джордж, а за Мохамед.
Асошиейтед прес цитира други източници, свързани с продукцията, според които важна роля в създаването на антимюсюлманския филм е изиграл коптски християнин, живеещ в Южна Калифорния, съден за финансови престъпления.
Накула Басели Накула е заявил в интервю за Асошиейтед прес, дадено в Калифорния, че е отговарял за логистиката на компанията, произвела "Невинността на мюсюлманите".
Той отрече твърденията, че е бил режисьор на филма,
но призна, че познава продуцента Сам Басайл. Но номерът на мобилния телефон, по който Асошиейтед прес се свързала във вторник с човека, представил се като Басайл, водел към същия адрес край Лос Анджелис, на който живеел Накула.
Накула казал за американската агенция, че е християнин копт и споделя тревогите на коптите, предизвикани от отношението към тях на мюсюлманите.
Накула обаче отрекъл той да е Сам Басайл.
Според съдебни документи, внесени през 2010 г. в рамките на разследване на углавно престъпление, Накула е използвал в миналото много различни самоличности. Представял се и като Никола Басили и Ървин Саламех.
Вчера Сам Басайл разговарял с АП по телефона от неназовано място
"Това е политически филм. САЩ изгубиха много пари и хора във войните в Ирак и Афганистан, но ние се борим с идеи", казал Басайл в разговора си с АП.
Във филма мюсюлманският пророк Мохамед е описан като глупак, женкар и религиозен измамник. В поместен в "ЮТюб" клип той е показан да прави секс с жена. За мнозина мюсюлмани е кощунствено дори да се изобразява пророкът им.
Басайл е разстроен от убийството на посланика на САЩ в Либия Кристофър Стивънс, заяви неговият консултант Стив Клайн, който е разговарял с него по телефона, предаде Франс прес.
Когато бе уведомен за смъртта на посланика, той бе силно разстроен, казва Клайн, който твърди, че е един от работилите по филма на Басайл.
Сам Басайл се тревожел за членовете на семейството си в Египет, които също се укриват.
Клайн заяви, че според него Сам Басайл е псевдоним, защото ако разкрие истинското си име, американско-израелският кинодеец може да бъде сполетян от съдбата на холандския режисьор Тео Ван Гог, който бе убит през 2004 г. за свой филм, който остро критикува исляма.
Стотици демонстранти щурмуваха днес посолството на САЩ в йеменската столица Сана
в протест срещу филма, смятан от тях за обида към исляма, предаде Ройтерс.
Гневните младежи изпотрошиха с камъни прозорците на помещенията на охраната извън посолството и проникнаха през главния портал на силно укрепения комплекс.
Очевидци разказаха, че на територията на посолството имало пожари, а охранителите стреляли във въздуха, за да възпрат нападателите, които се разбягвали, но после пак се връщали. Според очевидците има неуточнен брой ранени и от двете страни.
Отвън демонстранти са запалили автомобилни губи и издигат транспаранти с текст "Аллах е велик", а някои се опитват да се прехвърлят през оградата на комплекса.
Нападението в Сана става след атаката през нощта срещу сряда срещу американското консулство в Бенгази, Либия, при която бе убит посланикът на САЩ в Либия и други трима дипломати, отбелязва Ройтерс.
ДПА съобщи и за протести в град Газа,
където десетки палестинци изгориха американско и израелско знаме с викове "Смърт на Америка!" и "Смърт на Израел!"
Демонстрацията срещу разпространения в интернет антиислямски филм, предизвикал размирици и в Египет, се състоя в квартал на Газа, където са разположени офисите на международни хуманитарни организации.
От съображения за сигурност за едно денонощие бяха затворени офисите на Агенцията на ООН в помощ на палестинските бежанци, Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси и Световната здравна организация.
Близо 500 души протестираха срещу антиислямския филм близо до посолството на Швейцария в Техеран, което представлява американските интереси в Иран, съобщи Франс прес.
Демонстрацията беше организирана от радикална ислямска студентска организация. Над 200 полицаи от частите за борба с масовите безредици и пожарникари попречиха на демонстрантите да се приближат до посолството, чийто персонал беше евакуиран от съображения за сигурност.

Petar Halil:Всички терористи са мюсюлмани, с изключение на 99%, твърди Европол

Petar Halil:
Трагедията в Норвегия даде нов шанс на някои медии и определени кръгове абсолютно неадекватно да натрапват идеята, че не всички мюсюлмани са терористи, но почти всички терористи са мюсюлмани. Статистиката обаче, тежко/жестоко/безапелационно (изберете си думата, която ви харесва най-много) ги опровергава.
Според подробен доклад на ФБР на САЩ (вижте го ТУК) между 1980 г. и 2005 г. на територията на САЩ са се случили 318 инцидента, които могат да бъдат определени като терористични атаки, вкл. бомбени атентати, отвличания и др. Само 6% от тях са извършени от мюсюлмани. Всички останали са дело на леви или десни екстремисти, латиноси, християнски или еврейски фундаменталити, отделни хора.На официалния си сайт пък Европол публикува доклади и анализи за терористичната активност в Европа за различни години. Можете да видите тези за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. ТУК, ТУК и ТУК.
През 2006 г. са били регистрирани 498 атентата. В тази бройка се включват както извършени, така и разкрити и предотвратени. От тях 424 са сепаратистки и са в Испания (извършени от баските) и Франция (няколко баски атентата и огромното болшинство – на корсикански организации). Присъстват атентати на леви, десни и „други“. Ислямистите, за 2006 г., са извършили бодрата бройка от 1 (един!) атентат.
През 2007 г. положението не е много по-различно. Общият брой на терористичните актове е бил 583. От 532 са били сепаратистки, като тук освен Франция и Испания се включва и – малко странно за мен – Германия (15 атентата). Злите ислямисти са планирали или извършили 4 (четири!) атентата.
През 2008 г. става още по-интересно. Регистрирани са 515 акта, от тях 397 са сепаратистки. В своята сметка ислямистите си пишат… нула! Нън, зеро, нада, нищо! Ха, сега, изненада! Излиза, че 99.6% от атентатите не са свръзани с исляма. Ах, тези хитри дяволи, извършили са само 0.4% от насилието, но те… искат да ни убият и изядат с парцалите… Това е абсурдно и смехотворно.
Източник: mkaragyozov.blogspot.com

Petar Halil: Идрис Теуфик - моят път към Исляма

Petar Halil: Британски писател и говорител, Идрис Тауфик, е завършил английки език и литература в Манчестърския университет и богословие в Папския университет "Свети Тома Аквински" в Рим. Дълги години е бил директор по религиозните науки в много училища в Англия и Уелс и има голям опит като преподавател, както в Обединеното Кралство, така и в Египет. Преди да приеме исляма е бил римокатолически
http://www.youtube.com/watch?v=0b1gu9f-A44&feature=player_embedded

Petar Halil:

Petar Halil: Beautiful

Petar Halil: .Обединени арабски емирства

Petar Halil: Материалът е взет от:УикипедиЯ
Обединените арабски емирства (съкратено: ОАЕ, разговорно: Емиратите) са арабска държава, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров в Югозападна Азия.
Тя включва 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайм, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа.
ГЕОГРАФИЯ:
Обединените арабски емирства са разположени в Югозападна Азия, на бреговете на Персийския и Оманския залив. Стратегическото географско разположение на страната на южните подстъпи към Ормузкия пролив я прави важна транзитна точка в транспорта на нефт.^[1] ОАЕ имат общи граници с Оман (около 450 km на югоизток и на североизток), Саудитска Арабия (около 530 km на юг и на запад) и Катар (около 19 km на северозапад).^[2]
Площта на ОАЕ е около 77 700 km². Тази стойност е приблизителна, тъй като голяма част от границите на страната преминават през пустинни райони, не са строго определени и са предмет на спорове между отделните страни.^[3] Не е изяснена и принадлежността на някои острови, оспорвани от Иран и Катар.^[4]
Бреговата линия на ОАЕ на Персийския залив е с дължина над 650 km. Голяма част от крайбрежните райони са заети от пресъхнали солени езера, достигащи далеч навътре в сушата. Най-голямото естествено пристанище е Дубай, но и на няколко други места, като Абу Даби и Шарджа, са изградени пристанища, позволяващи акостирането на големи кораби. Това се налага от малката дълбочина на Персийския залив и множеството малки острови и коралови рифове, разположени в близост до брега. ОАЕ имат и излаз на Оманския залив, но бреговата линия на страната е прекъсната от оманския анклав Мусандам, разположен на южния бряг на Ормузкия пролив.
В южните и западни части на страната крайбрежната низина преминава в пясъчната пустиня Руб ел-Хали, продължаваща и в Саудитска Арабия. В тези пустинни области са разположени 2 големи оазиса - Лиуа на юг и Бурайми на изток (голяма част от който е на територията на Оман). В източната част на страната се намира планината Хаджар.

ИСТОРИЯ:
Преди откриването на нефта по тези земи през 1950 г. ОАЕ е група от силно изостанали и неразвити държавици под протекцията на Великобритания. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от британския контрол през първата половина на 1970-те год. По–голямата част от петрола на страната е открит в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно измежду седемте емирства.

НАСЕЛЕНИЕ:
Населението на ОАЕ към 2007 г. е 4,62 млн. души, като 3,23 млн. не са граждани на държавата. Около 50% от населението са южноазиатци, а останалите са араби, европейци и източноазиатци. Някои от местните жители имат персийски и индийски произход.
Повечето от гражданите са мюсюлмани. Ислямът е официална религия в ОАЕ, като има и значителни малцинства, проповядващи християнство и други религии. Арабският е официалният език на страната и се използва от правителството и държавните служители, докато английският е все по-важен в търговията и икономиката.
Според статистика от 2005 г. около 90% от населението е грамотно.
По-големи градове в страната са Абу Даби, Аджман, Алайн, Рувайс, Диба, Диба ал-Хесн, Диба ал-Бая, Дубай, Фуджейра, Калба, Кавр Факкан, Мина Джабал Али, Мина Сакр, Мина Заийд, Рас ал-Хайм, Ум ал-Куейн, Ютуф, Шарджа, Сила.

 

Petar Halil: Бурж Ал-Араб

Petar Halil: Бурдж ал Араб“ (на арабски: برج العرب) е луксозен 7-звезден (често погрешно изписван като 5 звезден) хотел в Дубай, Обединени арабски емирства. Със своите 321 м той е най-високият хотел в света.
Уникалната сграда е построена върху изкуствен остров, отдалечен на 280 м от брега на Персийския залив, свързан с него чрез тесен мост, който минава над самата водна повърхност.
Строежът на хотела започва през 1994 г. и е отворен за гости на 1 декември 1999 г. Хотелът има формата на корабно платно. На самият му връх има площадка за хеликоптери и ресторант Ал Мунтаха с гледка към океана.

Petar Halil: Лесли Хейзълтън: За четенето на Корана

Petar Halil: Лесли Хейзълтън седнала един ден да чете Корана. И това, което открила -- като човек, който не е мюсюлманин, самоопределяща се като "турист " в ислямската свещена книга -- не било онова, което е очаквала. http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=RpDFN7Inhtk

Haifa Wehbe-Baba Fein

Petar Halil: Една уникална и много забавна песен :)

10-те неща, които трябва да знаем за Исляма

Petar Halil:

by Deborah Birkett Материалът е от:

http://zaislama.blogspot.com/search/label/%D0%98%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC

1. Не всички мюсюлмани са араби; не всички араби са мюсюлмани –

изглежда съществува разпространена неяснота по този въпрос. Предполагам, че това донякъде е разбираемо: Коранът е низпослан на арабско говорящи, а също така две от свещените ислямски местности (Свещената джамия в Мекка и джамията на Пророка в Медина) се намират в Саудитска Арабия. Но хората с арабски призход живеят в много страни, не само в Саудитска Арабия, ИЗПОВЯДВАТ И ДРУГИ РЕЛИГИИ, не само Ислям: сред тях християнство, юдаизъм и друзианство. Страната с най-многобройно мюсюлманско население дори не е арабска – това е Индонезия. Само около 12% от мюсюлманите по света са араби! Мюсюлманите живеят в много страни – от Индия до Швеция и до Австралия. Всеки, който желае може да приема Исляма, но само малка част от тях са с арабски призход. Също така не всички арабски обичаи могат да се нарекат мюсюлмански. Не всички мюсюлмани говорят арабски, въпреки че молитвите трябва да се отправят на арабски и мюсюлманите се насърчават да научат да четат на арабски, за да могат да четат и разберат Корана (оригиналния текст – бел.пр.). Бих искала да вярвам, че дори няма нужа да кажа това, но обстоятелствата ме провокират: не всеки с тъмна кожа или с тюрбан е мюсюлманин или арабин.

2. Културата не е религия – насилията и мизогонията (неграмотността сред жените, убийствата на честта, обрязването при жените, насилствените женитби, физическото малтретиране), за които ние чуваме в квази-и псевдо-ислямските страни като Пакистан, Саудитска Арабия и Иран, произхождат от патриархалните културни обичаи, но НЕ и от исляма, въпреки че обикновено се „оправдава” по шейсет начина до неделя с очакваните религиозно-диктаторски и собствени интерпретации на текстовете.

Ако всяка една от тези страни старателно приложи Исляма и почете законите, тогава жените например, не само биха имали далеч повече права и свободи, отколкото тези понастоящем, но поведението на мъжете и действията на правителствата биха се променили толкова радикално, че нямаше да ги разпознаем изобщо. Ислямската концепция и изисквания са много различни от това, което се прави в момента в тези страни.

3. Ислямът не е монолитен – той е обширна, богата и сложна религия, с тайствено писание, приблизително 1.2 милиарда последователи по света. В ислямски свят има поразитело разнообразие, като например основните ислямски клонове: мюсюлмани сунити (наброяващи около 85-90% от мюсюлманите по света), мюслмани-шиити, суфити, исмаилити и други малки групи. В рамките на тези групи има правни школи (мад-хаб или мезхаби); към сунитите има основни четири такива.

Част от мюсюлманите са такива по рождение, а други приемат Исляма и това увеличава разнообразяването.

Много е важно да не се приема всеки един мюсюлманин, искрен или не, като обобщение на всички мюсюлмани. Голямото разнообразие на мюсюлманите по света е една от причините годишното поклонение (хадж) в Мекка, рожденото място на Исляма, да бъде толкова завладяващо: всяка година в продължение на повече от 14 века, милиони мюсюлмани се обединяват за няколко дни, отхвърляйки различията помежду си – на раса, етническа принадлежност, класа, пол и език, участват и изпълняват установените ритуали от пророк Мухаммед.

4. Джихад не означава „свещена война” - Това сигурно е най-вредния и непроменен мит за Исляма, западните медии доста помогнаха за затвърждаването на това, но съществуват и много невежи мюсюлмани, които настойчиво в невежеството си, тълкуват погрешно и използват некоректно този термин.

Джихад – означава „трудя се, старая се, полагам усилие, стремя се към по-добър живот” превежда се коректно „правя усилие, старая се” или „усилие, старание” и може да се употреби и за такива неща, като студент, който учи старателно, за да получи медицинска диплома или за хора, които събират пари да построят джамия. (Терминът е правилен при употреба за жена, която носи Ислямски дрехи и покрива главата си с хиджаб – бел.пр.). Думата се използва относно полагане на усилие за самоконтрол или обучение. Част от джихада на моя съпруг като мюсюлманин са усилията му да стане навреме за първата си молитва за деня, която е преди зазоряване.

Джихад обхваща идеята за полагане на усилия и борба за добро или срещу зло, но в никакъв случай не означава насилие и със сигурност не означава някакви чудати ексцентрици да твърдят, че са мюсюлмани и да размахват Корана наоколо, решавайки кое е добро и кое е лошо, да започнат да убиват хора.

Съществуват определни крайни обстоятелства, при които понятието джихад може да означава и въоражен конфликт, но това е крайна мярка, когато всички юридически, политически, икономически, дипломатически опити за защита на мюсюлманите и тяхното право да изповядват религията си или да се борят срещу потисничество (не само срещу мюсюлманите), се пропаднали. Всеки вид военно действие, в най-добрия случай, е подгрупа на джихада. Всъщност има добре познати Ислямски текстове показващи, че всякакъв тип военен конфликт е „малък джихад”; „големия джихад” е борбата да контролираш и усъвършенстваш себе си. Някои цитати в свещения Коран, отнасящи се до военни действия (противниците често тълкуват цитатите извън контекста, за да подкрепят своите намерения) описват действителни исторически събития, без да ги дават като съвет за начин на действие или религиозно задължение. Те се компенсират от много други цитати, призоваващи към мир, милост, добрина, толерантност, търпение, прошка, състрадание, ограничаване на военните действия и пр. Изглежда сякаш бин Ладен и „мюсюлманските” войници в света все още не са прочели тези части на Корана.

5. Исляма не пропагандира, подкрепя, защитава или насърчава тероризма.

Клеветническата кампания срещу Исляма е доста задълбочена и успешна.

6. Преводът на Корана не е Коран. Добре се знае, че много неща се губят при превода. За английско говорящите, от които не се очаква да четат Библията на еврейски, арамейски или каквито и да било други езици, на които текстовете са оригинално записвани, и може да се приеме, че тези преводи на Библията са повече или по-малко валидни, въпреки че може да има предпочитан превод. Но единствено Коранът на оригиналния арабски се приема като Коран:преводите се ползват с голямо уважение, но просто но не са валидни. Мюсюлманите вярват, че Коранът е низпослан на Мохаммед (който е бил неграмотен) от Бог с посредничеството на ангела Джибрил(Гавраил). Мухаммед запаметява тези цитати, когато се низпослават и ги рецитира и споделя със семейството и сподвижниците си. Предислямската арабска култура е предимно устна и хората безусловно учили и запаметили целия Коран; той не е записван напълно до смъртта на Пророка. Има много преводи от първото му записване преди повече от 1400 години. Много от тях са лоши – част от тях съзнателно изопачени за унижаване на Исляма. Много от лошите преводи показват невежеството и пристрастията на преводача. Но е много важно да се знае, че всеки превод, в най-добрия случай, е приближение и може да бъде много опасно да се разпространяват осъдителни забележки въз основата на превод, особено когато са отделени от общия текст, от контекста.

7. Аллах е Богът

По-голямата част от немюсюлманите, които съм срещала смятат, че Аллах е лично име на вид божество, нещо като Юпитер или Вулкан (божества от римския партеон). Дори съм чувала хора да отнасят презрително към Бог от Исляма названието „пустинен бог”, като чели Юдаизмът и Християнството произхождат от американските стадиони или другаде. Истината е, че думата „Аллах” е съставна дума: ал(определителен член -ът) и илаах (бог): Богът. Монотеизмът – вярата в един върховен създател – е основната и най-важна част на Исляма. Даже в повечето преводи на Корана на английски, които съм виждала, не се превевежда думата. Смятам, че това наистина е проблематично и заблуждаващо да не се превежда такава една ключова дума, за която има точен английски еквивалент.

Освен това съм срещала доста мюсюлмани, които задължават да се използват арабския изказ за Бога, когато говорят на английски: всичко това обърква тези, за които няма да бъде никога ясно, че Аллах е същият Бог, почитан от евреите и християните. Мюсюлманите се различават по много точки от юдеите и християните, но ИМЕННО ТОВА (че почитат същия Бог бел.пр.) не е от тези различия.

Мисля, че НЕ се разбира от начина, по който изразяват това, че в същност става дума за същата вяра в Бога на Авраам, Мойсей, Исус (за мюсюлманите и християните) и на Мухаммед. (Мюсюлманите приемат всички тези пророци до Мухаммед, включително и Исус. Повече за Исус – след малко).

8. Най-големият грях в Исляма е ширка: съдружаването, признаването на помощници на Бог. Ширкът може основно да се определи като политеизъм, но включва такива неща като идеята в християнството за Божествената троица или прекланяне пред друг освен пред Бога, независимо от това дали е човек/същество или природно/човешко творение или феномен. Това цели да създаде ясна граница между мюслманите и политеистите, но също така християните и другите религиозни групи.

От това представяне можете да си представите как изрази, като „Свещената Божия майка” носи тежко теологическо бреме на внимателните мюсюлмани.

9. Мюсюлманите не вярват, че Исус е син на Бог. Както споменахме в т.1, мюсюлманите приемат Исус (на арабски Иса) като пророк и то като един от най-важните пророци (един от петимата с най-висок статус – бел.пр.). Следвайки т.2, те не приемат християнските вярвания, че Исус е син на Бог (литературно или метафорично), вярват, че той е син на Мария (Мериам, ар.). Вярват, че по времето на разпването друг мъж, изглеждащ по същия начин, е бил на мястото на Исус. Исус се е възнесъл, тялом и духом към Бог в небесата.

Това е може би най-важната точка в различието между християните и мюсюлманите. Някои християнски теолози и духовници вярват, че християните се вкарват в заблуда, отдавайки такова голямо внимание на Исус и го въздигат до нивото на Бог, но това са други аргументи – за друго време и място.

10. Мюсюлманите не се прекланят пред пророк Мухаммед - това следва от #2, но искам да наблегна на това поради голямото ударение върху Исус в практиката на християните, които допускат,че при Исляма положението с Мухаммед е същото. Пророк Мохаммед се възприема от мюсюлманите като човека с най-добрия характер, но те се отнасят към него като към човек, макар и като изключителен. Той се приема като последния, но не единственият пророк на Бог. Няма божествен статус, въпреки че мюсюлманите изпитват уважение към него и полагат усилия да подражават на неговия характер и навици, които са с доста висок статус.

Дълги години мюсюлманите неправилно са наричани „мохамедани”. Това е голяма отживелица, но се среща и днес, както преди. Всъщност тя е доста обидна, тъй като предполага ширк. ( бел.пр: Тук авторката поправя английското произношение на думите „муслим”, не „мослем” и „куран”, не „коран”, но на български има общоприети официални названия, които използваме. Преводача на статията не ги счита за правилни, но ги спазва).

M

Petar Halil: Arabian world

Petar Halil: Arabian world: Материалът е от http://arabwives.wordpress.com/tag/%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/

Фатима Ал- Фихри не е обикновена жена. Тя е една от тези, които оставят трайна следа в човешката история и арабска жена, за която трябва да научат повече хора.

Родена в Карайуан, Тунис, в семейството на заможен гражданин, тя се премества заедно с цялото си семейство в град Фез, Мароко, където разгръща своите качества и способности.

В началото на девети век много семейства мигрирали към оживения Фез. За бащата на Фатима, Мохамед Ал Фихри, богат търговец, Фез бил отлично място да продължи търговията си.

Фатима и и сестра й Мариам били добре образовани. С израстването си те си обещали да прекарат целия си живот в полза на своята общност и й дарили големи суми. Фатима планирала изграждането на джамия, наречена Ал Кейруан. Много скоро след построяването й тя се превърща не само в място за поклонение, но и място за политически дискусии, както и образователен център, ориентиран към широк кръг от теми, по-специално към природните науки. Започнало преподаването на граматика, реторика, логика, медицина, математика, астрономия, химия, история, география и музика заедно с Корана и Фикх (Ислямската юриспруденция). Така идеята еволюирала до учебно заведение, в което се издавали дипломи за завършена степен, макар и предимно за познаването на ислямските закони. Това било и първото в света учебно заведение, издавало дипломи за завършена степен. За официална дата на основаването му се счита годината 859. Ето как всъщност религиозната институция служи за израстването на човешката личност, стремеж, заложен в самата ни природа. Всъщност в самия Коран се казва, че хората трябва непрекъснато да се образоват и Аллах (Господ – б.а.) се обръща към Мохамед (с.а.с) с думата “Чети!”

Универститетът играе значителна роля през средните векове в областта на културния обмен и трансфер на знания между мюсюлманите и европейците. Известни средновековни учени като Маймонид, Ибн Ал Араби и др., били свързани с университета като студенти и преподаватели.

Днес, Книгата на рекордите на Гинес е признала, че това е най-старата непрекъснато действаща институция за висше образование в света. Съществуват спорове дали учебното заведение може да бъде наречено университет в съвременния смисъл на думата, но така или иначе фактът, че е първото, издавало дипломи за завършена степен остава неоспорим. Сред учените, отдаващи на висшето заведение дължимата почит, е Джон Еспозито. И всичко това се случва на фона на тъмните средни векове в Европа, замислено и задвижено от една слаба женска ръка.

Днес Фатима е много уважавана и ценена от мароканските жени заради нейната мъдрост и сила. Тя е вдъхновение за всички тях и те говорят с дълбоко уважение за нея.

Историята й хвърля малко повече светлина върху ролята и приноса на мюсюлманските жени в противовес на представата, че сред арабските жени не е имало и няма такива, които са двигатели на обществения живот.

Тъй като достиженията на ислямската цивилизация и в частност арабската остават като че ли встрани от световното внимание, е добре да се спомене, че европейските университети започнали своето съществуване 2-3 века по-късно.

Забележка: Друг, също все още действащ университет в арабския свят е университетът в Кайро, Египет, Ал Азхар, основан през 970 г.

Автор: Монсун

Arabian world

В този блог ще бъде побликувано всякаква информация относно религията,културата,традицийте на арабският свят