„Авааз” е международна мрежа от граждански, екологични и активисти за човешки права, които си поставят за цел да разпространяват информация по актуални въпроси. Позициите им се отличават с независимост. Въпреки че критикуваха „убийствата на честта” в мюсюлмански страни, при последните протести в мюсюлманския свят те показаха една нестандартна гледна точка.
Нека я видим:
„Както много други, множество мюсюлмани считат 13-минутното ислямофобско видео за обидно. Протести наистина се разпространиха бързо, но медийното отразяване често затъмняваше няколко важни момента:
1. По предварителни данни участие в протестите срещу филма са взели между
0,001 и 0,007% от 1,5-милиардното мюсюлманско население по света – една малка част в сравнение с тези, които протестираха по улиците с искания за демокрация по време на Арабската пролет.
2. По-голямата част от протестиращите бяха мирни. Нарушенията, насилието и нападенията срещу чуждестранни посолства са организирани или подхранвани от хора на салафитското движение, радикално ислямистко движение, застанала изцяло срещу умерените мюсюлмани.
3. Либийските и американските представители са разделени по въпроса дали убийството на посланика на САЩ в Либия е предварително обмислено да съвпадне с 11 септември, но не и дали е свързано с анти-ислямския филм (
ТУК).
4. С изключение на атаките на радикални групировки в Либия и Афганистан, проучване на новините от 20 септември сочи, че действителният брой на демонстрантите, загинали по време на протестите, е нула. Смъртните случаи, цитирани по медиите, до голяма степен са протестиращи, убити от полицията.
5. Почти всеки по-значим лидер, мюсюлмански или западен, осъди филма и насилието, което може да бъде извършено в отговор.
6. Папата посети Ливан в разгара на напрежението,
а лидерите на Хизбулла присъстваха на неговата проповед, въздържаха се от коментари за филма по време на визитата му и призоваха за религиозна толерантност наравно с посланието на Светия отец.
7. След атаката в Бенгази, обикновените хора излязоха по улиците на Бенгази и Триполи
с постери, повечето на английски език, извинявайки се и заявявайки, че насилието не е част от тяхната религия.
В Русия десетки хиляди протестиращи минаха през Москва, за да се противопоставят на руския президент Владимир Путин. В същото време, португалци и испанци наводниха улиците на Мадрид и Лисабон, за да застанат срещу драконовските икономии, предвидени от правителството. Повече от милион каталунци пък скандираха в подкрепа на по-голямата автономия на Каталуния.
Гневът на мюсюлманите или салафитска стратегия?
Филмът „Невинността на мюсюлманите” е нискобюджетен; той не беше и твърде популярен, преди египетският тв-водещ салафит (радикални последователи на движение, подкрепяно от дълго време от Саудитска Арабия) шейх Халид Абдуллах и други крайно-десни салафити, да го представи пред аудиторията си на 8 сепетмври. Повечето мюсюлмани игнорираха филма или протестираха мирно, но салафитите, с техния запазен знак – черният флаг – бяха тези, които запалиха най-агресивните протести, насочени срещу посолствата. Подобно на крайната десница в САЩ и Европа, салафитската стратегия е да привлича вниманието на общественото мнение, използвайки всяка възможност дза изява на радикален гняв и протест и демонизиране на идеологическите опоненти. Този подход напомня на действията на американския анти-ислямски пастор Тери Джоунс (той пръв разпространи филма на Запад) и други западни екстремисти. Във всички общества умерените многократно превишават броя на екстремистите.
Примери на коректно отразяване
Една самотна група от журналисти и учени изследваха протестите с намерението да разберат истинските сили, стоящи зад тях. Сред тях е Хишам Матар, картинно описващ тъгата в Бенгази след убийството на посланик Кристофър Стивънс и Барнаби Филипс, който изследва как ислямските консерватори манипулираха филма за свои цели; антропологът Сара Кендзиър пише срещу третирането на мюсюлманския свят като едно хомогенно цяло, а професор Стенли Фиш се занивама с трудния въпрос: защо много мюсюлмани са толкова чувствителни към неласкавото изобразяване на исляма.
